Ако не знаеш кой си, няма как да изградиш връзка. Ще изгубиш себе си – и другия.

Преди да влезем в отношения, важно е да знаем какво искаме за самите себе си. Какви са мечтите ни? Какво ни носи радост? Кое е нашето място в живота? Ако нямаме ясна представа, просто ще се слеем с другия – и ще се загубим. Или ще се окажем в безсмислена връзка, която съществува по навик, по нужда или от страх.

Връзките не вървят, защото хората се събират водени от страст, полза или нужда да не са сами. Но когато страстта отмине, се оказва, че нямат какво да правят заедно. Нямат общи идеи, нямат мечти, нямат визия за бъдещето. Вместо да изграждат, те просто съжителстват. Вместо да са отбор – те се превръщат в непознати.

А началото на всяка здрава връзка е осъзнаването на себе си. Преди да попитаме „искаш ли да бъдеш с мен?“, е хубаво да можем да отговорим:

– „Кой съм аз?“

– „Какво обичам да правя?“

– „Каква е мечтата ми?“

– „Ако бях супергерой – коя е моята сила?“

И когато срещнем човек, който ни харесва, нека започнем от това – имаме ли общи идеи, общи цели, общи представи за живота? Ако само телата ни се харесват, а душите мълчат – връзката е обречена.

Но… повечето хора никога не стигат до това ниво. Защо? Защото още като деца мечтите им са били убити. Вместо да ги насърчат да пеят, танцуват, творят, им е казано:

„Музикант къща не храни.“

И мечтите умират. Детето пораства и живее чужд живот, в който няма него самия.

Познавам човек, който пееше, свиреше, танцуваше – талант, дарба, сърце. Но родителите му го пратили в цех за мебели още на 12 години. В желанието си да му помогнат ,са насочили енергията му в грешна посока , още преди да се изгради. После – грешни избори, грешни приятели, изгубен живот. Не защото не е можел – а защото са му отрязали крилата ,заради предразсъдъци ,защото те така са били научени и защото родителите ни правят планове за нас според техните възможности ,игнорирайки нашите такива и дори таланта който носим със себе си. Днес  моят приятел се грижи за майка си и живее в сянката на това, което е можел да бъде ...един живот който е имал потенциал да бъде щастлив и прекрасно организиран ,се обърква при самия старт .

И това не е само негова история. Това е историята на много от нас. От родители към деца се предават страхове, ограничения, недоразвити животи. И после, като пораснем, не знаем кои сме, не знаем какво искаме, не знаем как да създадем връзка. Просто търсим някой, с когото да не сме сами.

Но без да откриеш себе си, не можеш да бъдеш с другия. Просто ще бъдеш празно отражение.

Има надежда. И тя е в това да спрем, да се огледаме, да се запитаме:

– Какъв искам да бъда?

– Какво мога?

– Какво обичам?

И след това да търсим не някой, който да запълни празнината, а някой, с когото заедно да изградим нещо красиво и силно.

„Открий себе си. И тогава ще намериш и човека, с когото да растеш.“