Домашни любимци

Питбул

Американски Стафордшир Териер("American Staffordshire Terrier")и Американски Питбул Териер (" American Pit Bull Terrier ")са двете основни породи, които се считат за "питбули". В САЩ, кучетата са били известни с имена като Yankee Terrier, Pit Bull Terrier, и American Bull Terrier. Други имена за американски стафордшир териер включват Staffie, Stafford, Staff, Staffy и Amstaff. Породата е била приета за вписване в родословната книга на Американски киноложки клуб през 1936 г.

Американски Питбул Териер ("Питбул") е с произход от Великобритания през 19 век, кучето Pitbull е докарана до Северна Америка от британските имигранти. Питбулите първоначално са били използвани в САЩ от земеделски производители и животновъди за защита, за лов, и за пазачи на добитъка.
Кучетата Питбули са със средни порода, с тегло между 30 и 60 килограма, с къс косъм и разнообразни цветове и модели. Опашката е описан като лост поради своята форма, а главата е с клиновидна форма, с някои малки бръчки по челото. Някои от техните черти са сила, ловкост, интелект, отлични способности катерене, и лоялност към семейство. В Съединените щати, тази порода е била използвана като полицейско куче, защото са много здрави, енергични и гъвкави.
 

По принцип игриви и послушни ,показват привързаност към непознати в присъствието на собствениците си. държат се добре с деца.Агресивен към непознати кучета, особено тези, които са предизвикателство за него. Питбулът е смел, упорит и непреклонен, и винаги е жаден за вниманието и любовта на стопанина си.Много интелигентни,любопитни и жадни за живот.Веднъж сдобили се с домашен любимец питбул ще се чудите как сте живeли без него до сега :)
Всичко от което се нуждаят е всеки ден да отделяте по 1 час от времето си за тяхната дресировка

  Немска  овчарка  

                                                                                                             


Темперамент на Немската овчарка

Немската овчарка (Немско овчарско куче) е най-известната порода кучета, синоним на вярност към стопанина и семейството. Кучетата от породата са предпочитани за охрана на държавните граници, безценни помощници на органите на реда и незаменими пазители на семейното имущество. Кучетата от тази порода са известни със своята привързаност и жертвоготовност за семейството, което се грижи за тях. Те защитават стопаните си с риск за собствения си живот, като същевременно са дисциплинирани, умни, игриви, недоверчиви към непознати хора, издръжливи на пътуване, безсъние и натоварване. Парадоксално е, че немските овчарки не нападат деца. Враждебни са предимно към непознати хора. За целите на националната сигурност немската овчарка е незаменима заради силно развитото си обоняние, посредством което намира без усилие наркотици, някои боеприпаси и пресни следи при издирване на престъпници.
Кучетата от породата са търпеливи, приспособими и излъчват самоувереност и самочувствие. Имат бърз бяг в тръс и удължена крачка без съществено поклащане на гръбната линия. Имат сангвиничен тип нервна система - силен и уравновесен, при някои - до холеричен - силен, но неуравновесен, без неуравновесеността да се отнася към сигурността на стопаните. Кучетата от породата имат характер, което особено силно ги обвързва с човешкото семейство.

 

Когато говорим за грижи за още малкото Ви бебче (немска овчарка) можем да ви предложим няколко добри съвета за правилното му отглеждане и развитие.
Можете да вземете бебето-овчарка след 35-40 му ден, когато то вече няма нужда от млякото на майка си. Първите няколко дни слагайте до “леглото” му пластмасова бутилка с топла вода, за да му напомня за топлината на мама. В началото му давайте редки каши от мляко, супа или бульон. Постепенно можете да прибавите към менюто ситни късчета нетлъсто месо, сварено или печено. Полезни са и обезкостената риба, черният дроб и настърганите зеленчуци - зеле, моркови и др. Малкото четириного не би одобрило студената храна, подправките, костите и престоялата вода. Храненето се извършва на равни интервали. Бебетата хапват от шест до два пъти дневно, а когато минат годинка, само по веднъж. Не ги съжалявайте, когато с влажен поглед протягат лапа към вашия обяд. За тях е вредно да ядат извън определеното им време и меню. Не бива да живеят и само от остатъците във вашите чинии, защото това ще ги позакръгли и няма да удовлетвори всички нужди на организма им. Кокалите са вкусни, но трудно смилаеми, а захарта е направо отрова. Купете на любимеца си топка и изкуствен кокал. Така ще си спестите разкъсаните пантофи и изчегъртаните мебели. Е, не е напълно сигурно…

Външен Вид на Немската овчарка

Най-често немската овчарка е жълто-кафява до светлосива - сива и/или светло-жълта, чисто сива, сива със или без петна, чисто бяла, или пък чисто черна или черна с бели косми по гърдите. Козината може да е къса, средна или дълга. Ушите трябва да са предимно изправени нагоре, освен когато кучето е уплашено или изразява подчинение. Височината на женската представителка на тази порода е 55-60 см.а на мъжкия е около 60-65см. теглото при женската е около 27 - 36кг, а при мъжния представител на тази порода е около 34 - 45кг. 


Поддръжка на Външния Вид на Немската овчарка

Изискванията по поддръжка на външния вид на немската овчарка не са много внискателни, всико, което трябва да се прави е да се сресва козината им на всеки няколко дни. Това контролира падането на козината, но може да се наложи сресването да зачести, през периода на по - голямо падане. Поради факта, че козината им пада постоянно, тази порода не е много подходяща за хора, които страдат от алергии. 

Здравословни проблеми и продължителност на живот

Продължителността на живот при Немската овчарка е около 12 години и може да се сблъскате с няколко здравословни проблема при отглеждането и. Такива могат да бъдат: гръбначни проблеми, подуване, HD, OCD, епилепсия, проблеми с панкреаса, проблеми с очите. Двамата родители на вашето малко бебче, трябва да притежават OFA и CERF сертификати.

История на Немската овчарка

Селекциониране на породата започва през 1895г. Нейни създатели са Артур Майер и Макс фон Щефаниц. Лесно се покорява и приспособява към обстановката, защищава стопанина си с неподкупна вярност. За пръв път тази порода е регистрирана в Ак през 1908г.    

                               Английски булдог

Английският булдо́г (на английски British Bulldog или English Bulldog) е не особено голяма, но много силна порода кучета, отличаваща се с едра и къса муцуна, плосък и раздвоен нос и широка раздвоена горна устна, заради което се виждат горните зъби — резци. Козината е къса, права, плътно прилягаща към тялото.

Произход 

В най-ранната английска “Книга за кучетата”, написана от Джоуханъс Кейъс от Кеймбридж, през 1576 г., не се споменава конкретно думата булдог, което предполага, че булдогът като порода все още не се е появил. В своята книга д-р Кейъс описва “Mastive” или "Bandogge" като големи, упорити, грозни и енергични кучета с тежко тяло, които влизат в употреба като “захапват и направо хващат бика за рогата”. Авторът добавя за тези две породи, че са най-ефикасни за тази цел, колкото и неукротим да е бикът.

Булдогът ясно се различава от мастифа за пръв път през 1631 г. В писмо написано в Испания от Престуич Ийстън до неговия приятел Джордж Уелингхъм, тогава живеещ в Лондон, в което думата „булдог” се появява отделно от „мастиф“ (mastive), когато авторът иска да му бъдат изпратени “едно куче от породата Mastive, каса ликьор и те моля да ми изпратиш и няколко доброкачествени булдога”. Според много историци, изследващи произхода на булдога, това е абсолютно доказателство за разделянето на породите булдог и мастиф.

Общи параметри на породата Перфектният булдог трябва да е със среден размер и гладка козина, с голямо, набито и ниско разположено тяло, с масивна глава със скосена лицева част, с широки рамене и здрави крака. Общото излъчване и стойката трябва да внушават значителна устойчивост, сила и мощ. Всичко това и здравите му крака са точно толкова важни и днес, както са били и за предшествениците му. Нравът на кучето трябва да бъде благ и уравновесен, непоколебим и смел, но в никакъв случай агресивен и яростен. Поведението му трябва да е миролюбиво и гордо. Всички тези характеристики очертават общото излъчване и допринасят за нрава на кучето.

Размер 

Зрялото куче тежи 25кг за мъжките и 23 кг за женските.

Пропорция

 Тя е особено важна за булдога, защото определя общото му излъчване. Обиколката на черепа в предната част през ушите трябва да е приблизително равна на височината на раменете на кучето.

Симетрия

 Определя се от внимателно подбрани точки, които са добре разпределени и имат добра свързаност помежду си. Пропорциите и симетрията имат главно значение при изчисляване на цялостната оценка на кучето.

Стандарт на породата 

Череп Черепът трябва да бъде широк и обиколката в предната му част на ушите трябва да бъде равна на височината на раменете на кучето. Гледан отпред черепът трябва да излиза над долната челюст.

Стоп Стоп - слепоочията трябва да са добре подчертани, широки, квадратни и високо разположени , като образуват вдлъбнатина между очите. Стопът трябва да е дълбок и широк и да стига до средата на челото, като вертикално разделя главата на две части.

Очи и клепачи Очите, гледани фронтално, трябва да са разположени в средината част на главата, възможно по-далеч от ушите, а ъглите им трябва да са разположени в права линия и да сключват прави ъгли със стопа. Очите трябва да са в предната част на главата и възможно по-далеч едно от друго, като външните им ъгли допират контурите на бузите. Очите трябва да са с кръгла форма, със среден размер, да бъдат нито хлътнали, нито изпъкнали, но задължително е да бъдат с тъмен цвят. Клепачите трябва да покриват очните сфери, когато кучето гледа право напред не трябва да се вижда бялата част.

Уши Ушите трябва да са разположени високо, като предният външен край на всяко ухо се свързва с външната линия на горния заден ъгъл на черепа, така че да са възможно по-раздалечени едно от друго и по-далеч от очите. Размерите им трябва да са сравнително малки и е важно ушите да са тънки. Най-много желаната форма е тип „роза“, при която то се свива навътре в долния заден край, като открива вътрешната гънка. Ушите не трябва да са изправени или пък отметнати настрани и не трябва да бъдат отрязани в никакъв случай.

Носна гъба Носът трябва да е голям, широк и черен, върхът му е дълбоко разположен между очите. Разстоянието от края на стопа до върха на носа трябва да бъде възможно най-късо и да не надвишава дължината между върха на носа и ръбът на долната устна. Ноздрите трябва да са широки, големи и отново черни с добре очертана линия помежду им. Всеки друг цвят освен черния се дисквалифицира

Челюст и захапка Челюсти и захапка - те трябва да са масивни, много широки, квадратни, като долната челюст трябва да бъде пред горната и да бъде обърната нагоре.

Зъби Зъбите трябва да са големи и здрави, като кучешките зъби са широко напред и шестте малки зъба от предната линия са в една редица с кучешките. Долният зъб е доста пред горния. Излятата челюст е уникална и много важна характерна черта за булдога.

Тяло Тяло - гърдите и тялото трябва да са обемисти, със закръглени страни, добре окръглени ребра и много дълбока част още от раменете до долната си част, където се свързава с гръдния кош. Трябва да бъде добре сложено надолу между раменете и предните крака, за да дава на кучето широко и ниско, късокрако излъчване.

Опашка Опашка - може да бъде както права,така и леко завъртяна, но в никакъв случай извита или вълниста, при всеки един случай трябва да е къса, да пада надолу, като корена е по-дебел от края. Ако е права опашката трябва да е цилиндрична и постоянно заострена. Ако е леко завъртяна, извивката трябва да е добре подчертана, може също да е рязко отсечена или жилеста.

Космена покривка Козина - трябва да е права, къса, равна, с деликатна текстура, гладка и лъскава (да не бъде набръчкана и извита).

Особености на характера Характерното свирепо изражение на кучетата от порода Английски булдог не изразява действително техния нрав. Те са изключително спокойни и уравновесени, лоялни към стопаните си и са весели и мили компаньони. Изключително бързо и с лекота се привързват към стопаните си и членовете на тяхното семейство.