🎨 Децата се раждат като бяло платно… а ние избираме с какви цветове да рисуваме

Когато бебето се роди, то попада в свят, който не разбира.

То не знае какво е "огледало", "мама", "ръка" или "светлина". Вижда форми, движения, цветове – но без имена.

Постепенно, с нашата помощ, започва да разпознава. Започва да се учи. Да свързва звуци с лица, гласове с утеха. Да усеща – кой е нежен, кой е груб, кой е сигурност.

👶 Те идват с отворени сетива и ненаситно любопитство.

Те попиват. Те наблюдават. Те учат дори когато си мислим, че "само играят".

И точно тук идва отговорността ни.

🧠 Децата не прегарят от учене.

Прегарят от това, че не задоволяваме естественото им любопитство.

Много родители се страхуват да не "натоварят" детето с твърде много знания защото е малко и неосъзнато. Но детето не иска академични лекции – иска да разбере света,иска да го научим на нещо полезно и приятно или да го насочим към някого който може да го научи и ще го направи .

А ние, за да си развържем ръцете, му пъхаме играчки – понякога безсмислени, понякога дори опасни.

Оставяме го пред телевизора, пред компютъра, просто за "малко тишина". И така детето започва да учи – от екрана, вместо от нас(някой път е дори по добре особенно ако самите ние не сме постигнали някаква добра квалификация или умение които да ни носят радост и стабилност ).

📺 Не технологията е проблем. Проблем е липсата на посока.

Телевизията и интернет могат да бъдат вредни – да,но могат и да са полезни . 

Ако детето гледа видеа с експерименти от физика ,химия,уроци по биология ,география ,чужди езици,уроци по пиано, следва уроци по рисуване или програмиране – то ще го попие мълниеносно.

Може да научи повече за три месеца, отколкото някой би го научил за три години. Но само ако някой е до него. Насочващо. Подкрепящо. Осъзнато.

🧩 Какво обаче правим ние вярвайки ,че детето е твърде малко ,неосъзнато ,загрижени за неговото развитие,вярващи,че знаем всичко и никога не грешим ?

Ние – уж мъдри – решаваме, че е по-добре детето „да излезе навън, да потича, да се социализира“. И няма нищо лошо в това. Но ако това се превърне в единствена форма на обучение – битка за оцеляване на улицата – тогава детето свиква, че:

• любопитството е лошо възпитание и че не трябва да задава глупави въпроси (така като му повторят няколко пъти и то спира да пита ,за да не му кажат ,че пак глупави въпроси задава )

• трябва да играе когато му кажат ,а после да се прибере като му кажат (то няма друго какво да прави освен да спи ,да яде ,да играе като му кажат ) за учене е малко и то точно това научава.

•  то научава-моето мнение е без значение.

✨ Децата са бяло платно,а  с решенията си и с действията си и думите си ние рисуваме върху това бяло платно и ако ползваме тъмни тонове картината ще стане мрачна ,а изпращайки го на улицата ,оставяме други да рисуват по бялото платно и е много вероятно да се замърси .

🎨 Ако рисуваме с внимание, с разбиране, с цвят и грижа – ще се получи шедьовър.

🖤 Ако пъхаме тъмни тонове, натиск, ограничения и безразличие – ще останат петна, които трудно се изчистват.

Ние не сме просто родители.

Ние сме първите художници в света на нашето дете.

Нека рисуваме красиво. 💛